“Детективи” (Артър Хейли)

Обичам Хейли. Той ми е сред любимите разказвачи. Книгите му, които отдавна съм поставил на почетно място в моята Зала на литературната слава, винаги са ме облагородявали и докосвали. Мисля, че този човек е благословен с таланта да кара читателите си да се вглеждат в себе си и да откриват онези уж „малки неща“, които ги правят човеци.
Някакъв странен и нахален предразсъдък ме държеше далече от „Детективи“ години наред. Мислех си глупаво, че това ще е някакъв евтин криминален роман с привкус на нискобюджетен американски филм от онези, които въртяха навремето по „Евроком“ София.
Книгата обаче се оказа невероятно дълбока и пълна с послания за любовта и омразата между хората. За ранената вяра и загубената й способност да лекува човешката душа. За отчуждението и грешките, които допускаме, понякога умишлено. За провалените шансове в живота и за всичко онова, което се случва, докато се опитваме да останем себе си.