/В памет на жертвите на Холокоста/ Някои градове са като хората – могат да те обичат и да те накарат да се влюбиш в тях. Като някаква бяла магия е. Пускаш ги в сърцето си без да разбереш и те се настаняват завинаги в него. Когато си тръгваш от тях, усещаш как нещо от теб самия остава там, сякаш за да бъде твоята невидима нишка между теб и това място, което вече усещаш като специално. А един глас, някъде много отдалеч, тайнствено ти нашепва „Върни се един ден тук! Ще те чакам!“. И ти си обещаваш, че някой ден отново ще вървиш по тези улици, някой ден…Но сега…сега е време…