• Блог

    ВЪПРОСИ

    Бързах. Исках да стигна по-рано в училището. Трябваше да свърша толкова много неща, които в края на учебната година винаги придобиват особена важност и национално значение. Ние хората винаги бързаме. Един бърза за работа или за среща. Друг бърза за да сгреши, а трети – просто, защото така е свикнал. Докато някой ден поспре, за да си отдъхне за малко от тази вечна гоненица с времето и осъзнае, че той винаги ще бъде гонещия в нея. Стреснат, се опитва да „забави темпото“, да превърти назад видеото на живота си, което вече е започнало да се архивира във формат „спомени“. Търси бутон „пауза“, но с изненада разбира, че такъв просто няма,…

  • Блог,  Кино и театър

    Сериалът „Островът на сините птици“

    Чаках със смесени чувства първата серия на новия български детски сериал на Българска национална телевизия – „Островът на сините птици“. За добро или лошо, като човек, който е бил дете през 80-те години на миналия век, съм програмиран с усещането за „Синьо лято“ и „Васко Да Гама от село Рупча“, когато стане дума за детски игрални филми. Осъзнавайки това, се опитах да сваля от гърба си раницата с очаквания, предразъдъци и сравнителни степени, която, признавам, ми тежи понякога. Оставих я до себе си, взех чашата си с кафе в ръка и се загледах в първия епизод от приключенията на Ники, Сашко, Габриела и Зоица. Почти веднага усетих обаче как филма ме „грабна“…

  • Блог

    ДЕЖАВЮ

    В един студен и ясен слънчев ден, преди няколко години, се разхождаме с жена ми и брат й по улиците на Амстердам. Усещането е сякаш се спускаш по цветовете на дъгата. Шарено, интересно, освобождаващо и толерантно. Улични музиканти, фокусници, мимове, музеи, галерии, шум, глъчка. И много колоездачи, които там се ползват с особени привилегии. Вървейки покрай каналите, по които постоянно плуват лодки и туристически корабчета, няма как да не те задмине и някоя карета или ретро автомобил. Усещаш как всичко балканско в теб изведнъж започва да се съмнява в себе си. Изпълва те едно странно чувство, че и ти си европеец поне за малко, поне докато си там. А хората… …