Сериалът “Островът на сините птици”

Чаках със смесени чувства първата серия на новия български детски сериал на Българска национална телевизия – “Островът на сините птици”.
За добро или лошо, като човек, който е бил дете през 80-те години на миналия век, съм програмиран с усещането за “Синьо лято” и “Васко Да Гама от село Рупча”, когато стане дума за детски игрални филми. Осъзнавайки това, се опитах да сваля от гърба си раницата с очаквания, предразъдъци и сравнителни степени, която, признавам, ми тежи понякога. Оставих я до себе си, взех чашата си с кафе в ръка и се загледах в първия епизод от приключенията на Ники, Сашко, Габриела и Зоица. Почти веднага усетих обаче как филма ме “грабна” и аз станах един от заформящата се компания, на която със сигурност предстоят много приключения. Чудесна игра на децата, много естествени ситуации, премерен сюжет и адекватен за ежедневието ни език, съчетани с красотата на Черноморието. Матрицата с теми, която са използвали сценаристите, си остава класическа – приятелството, първите любовни трепети, порастването и т.н. А този алгоритъм винаги е успешен – както преди 30 г., така и днес. Защото както тогава, така и сега, детството си остава онова малко кламерче, с което прикрепяме и държим здраво своите надежди, мечти и желания, дори когато пораснем. Но дори тогава всеки от нас пази по един свой, собтсвен, Остров на сините птици.