В памет на Георги Войнов (1960 – 2019) Продължаваше да вали. Дъждът ту намаляваше, ту се усилваше. Сякаш някой там горе въртеше копчето на небесното радио. Сивата монотонност нарушаваше от време на време само шума от бул. „Руски“. Вятърът образуваше след себе си красиви вълнички в локвите – тези истински градски морета. Бяхме тръгнали с Валечка на вечерна разходка, за да се поразсеем. Тогава усетихме върху себе си първите дъждовни капки. Успяхме да се шмугнем в един вход, където вече половин час гледахме мълчаливо пощенските кутии с имена на хора и фирми. Компания ни правеше само една бяла кола, която под дъжда изглеждаше още по-малка и по-смела. В душите и…