• Блог

    21

    Автобусът бавно зави по колелото на кръговото движение и спря на спирката. Шофьорът – намръщен червендалест шишко, отвори вратата, намести по-удобно шкембето си пред волана и ме погледна така сякаш ми казваше “Айде бе, к’во ме зяпаш? Качвай се! От мен да мине”. Побързах да се вмъкна, докато той бършеше потта си с една розова хавлиена кърпа и не беше размислил, за да потегли без мен. Качих се и се настаних удобно до прозореца. Предвкусвах петнайсетина минути по широките пловдивски булеварди на път към вкъщи. Има няколко автобусни линии в Пловдив, които с жена ми наричаме “круизни”. Пресичат почти целия град. Лъкатушат между тесни улички в тихия уют на махали…