• Блог,  За футбола,  Пътувания

    HAPPY MATCHDAY!

    10.11.19 г., Ливърпул, Англия Ниското ноемврийско слънце вече се показва над студената ясна сутрин в Мърсисайд. От вчера сме тук, но аз все още чувствам, че съм сбъднал мечтата си наполовина. Как така ли? Ами така. Просто е – това означава да си в града на Liverpool FC, а все още да не посетил “Анфийлд Роуд”. Ставаме с Валка и се измъкваме по най-бързия начин от хотела. Неделя е. Днес е дербито с Manchester City. Както казват тук, на Острова, “Matchday”. Празник за всички. Вървим пеш през града, който вече е буден. Спираме за момент на Ройъл Албърт док и гледаме мътните води на р. Мърси, които студеният вятър на…

  • Блог

    НЯКОЛКО СЕДМИЦИ ПРЕДИ КОЛЕДА

    Качих се в последния момент. Вратата на автобуса щракна след мен като съдебно решение на последна инстанция. Вътре имаше поне два класа от гимназията, а аз някак успях да принудя двамата пъпчиви тийнейджъри пред мен да се качат едно стъпало по-нагоре. Сега вече знам как се чувстват файловете в претъпкана флашка. Единият от младежите, с големи сини слушалки на ушите, ме погледна някак между другото и се обърна към приятеля си: – Написа ли домашната по немски? Другият го погледна учудено през очилата си каза: – Офф, брат, не ме занимавай с глупости. Едно такова коледно ми е. Не ми е до никакви домашни. Искам вече ваканция. По цял ден…

  • Блог,  Личности

    МИСЛИ ЗА ПАИСИЙ

    Красивите думи за “История славянобългарска” и посланията на Паисий Хилендарски в учебниците по история и литература вече почти три столетия са сред най-сигурните спасителни пояси на нашия патриотизъм. Хвърлям го с надежда към всеки следващ випуск от децата на България, за да ги убедя, че и тогава, както и днес, не е било лесно да бъдеш българин. Но е важно и достойно да се съхраним като такива и да предадем “нататък” тази отговорна мисия. С годините обаче осъзнавам, че зад всичко това стои историята на краткия живот на един необикновен монах от XVIII в. Виждам го, преметнал през рамо кърпената торба от шаяк, в която до коравия комат стар хляб…

  • Блог,  Пътувания

    ЛЕВЧЕТО

    Не, не исках да става така. Нямах намерение да “минавам метър” и да “прецаквам системата”. Прекалено балканско е за мен, а и заводските настройки на чувството ми за чест са други. Дори приготвих левчето си още преди да се кача. После малкият автобус отвори врати и аз се качих. Включеният климатик беше изпотил стъклата. Беше някак задушевно по странен сутрешен начин. Един от онези кратки мигове, в които усещаш уюут на най-неочаквано място преди да отвориш сборника със задачи на страница “днешна”. Пред мен, удобно на празните седалки, се бяха настанили три дами на различна почтена възраст и един господин с каскет, който много приличаше на Ленин, само че без…

  • Блог

    ЕСЕНТА НА ЖИВОТА

    На спирката беше тихо. Гледах как дъждовните капки монотонно падат в близката локва сякаш някой уморено подхвърляше камъчета в малко езеро, в което се оглеждаше сивият есенен ден. Наоколо ноември беше разхвърлял небрежно изпопадали листа от близкото дърво, за да изпълни някакво древно природно заклинание за меланхолия. Един настръхнал и мокър до кости врабец смело се бореше с малко парче баница, което някой великодушно му беше завещал преди да се качи на поредния автобус за някъде. Кой казва, че хората са лоши? Склонни са на такива огромни добрини, особено когато не им струват скъпо. Долавях мириса на дим, който комините на къщите вече изпускаха на воля като безброй едновременни въздишки.…

  • Блог,  Пътувания

    ПРИЗЕМЯВАНЕ

    Вече почти два часа бяхме в небето. Шумът от самолетните двигатели и леката турболенция от време на време ме караха да се чувствам като в стомаха на голяма птица, страдаща от газове. Опитвах се да чета, като от време на време гледах облаците през малкото прозорче, които приличаха на памук, разстлан върху голяма холска маса. Дори последвах повика на природата в малкото самолетно wc. А когато излязох, вече бях готов да повярвам, че съм йога. После се отпуснах на седалката и отворих големия си албум със спомени, който всеки от нас държи в някой от рафтовете на душата си. И с усърдието на опитен филателист започнах да подреждам най-новите си…

  • Блог,  Пътувания

    РАЗДЯЛА

    – Който няма багаж за багажника, да се качва! – обяви с тържествен тон шофьорът на автобуса Пловдив – София. Сякаш съобщаваше името и титлата на аристократ, който току-що се присъединява към поредния виенски бал. След това дискретно скри една прозявка в ръката си и се огледа виновно. Опитвах се да потъна в кратката тишината и привидното спокойствие на автогара Юг, докато чаках автобуса за Пазарджик, но сектора до мен изведнъж се напълни с хора. Няколко млади мъже, две жени, които пушеха замислено и една възрастна госпожа с шапка, с която отдалеч приличаше на Чарли Чаплин. До тях бяха момче и момиче, на челата на които сякаш пишеше “студенти”. Те…

  • Блог,  Пътувания

    БАЙ МАРИН

    От няколко часа вече сме в тайнствената прегръдка на Карловския балкан. Малкото градче, дало на България толкова много, е някъде зад нас. Не се сещам за друго място, в което можеш да излезеш на терасата на панелния си блок, да си простреш прането, а после с ръка почти да погалиш планината. От векове местните хора съжителстват в хармония с нея. Носят я в сърцата и душите си. А тя ги пази и учи без да се натрапва. Мълчаливо им дава от своята мъдрост и търпение. Калява характера им и пази спомените им. Живописни пропасти се редуват с гостоприемни полянки, които сякаш те канят да поседнеш за малко. Вече сме уморени.…