“Вихрушка” (Джеймс Клавел)

Приключих с Азиатската сага. “Вихрушка” беше последната, издавана на български език, книга на Клавел, която не бях чел. Но едно и сигурно – някой ден ще започна да препрочитам наново тези безценни за мен романи. Едно от най-хубавите неща в книгите е това, че можем да се връщаме към тях.
Признавам, че това е романът, който ми отне най-дълго време, но не заради обема си (над 1200 стр. поне моето издание). Причината е в мен, защото в тайнството на отношенията между книгите и хората, литературата никога няма вина, ако изобщо можем да говорим за такава. Много често това, което четем просто се разминава с настроението, в което сме и честотата, на които са настроени нашите усещания и възприятия в този момент. Затова много хора обявят даден роман или автор за безинтересни, без да си дават сметка, че проблемът всъщност е в тях самите.
Иначе това, което ми направи впечатление е изместеният фокус на Клавел в сравнение с другите части на Азиатската сага. Във “Вихрушка” корпоративните интереси, геополитическите проблеми и борсовите спекулации някак отстъпват назад и остават в сянка. За сметка на чисто човешки истории на героите, пречупени през призмата на едно от най-важните събития на XX в., което променя завинаги Близкия изток – Ислямската революция в Иран (1979 г.). Една история за политика, религия, любов, дълг, чест и още много неща. Една истинска житейска вихрушка.
P.S. Пет звезди от мен в Goodreads