• Блог,  В училище

    „АКО БЯХ БЕЗСМЪРТЕН“

    Когато си на 11 г., дните, седмиците и месеците ти се струват като сапунени мехурчета, които безгрижно надуваш едно след друго без да ги броиш. А вятърът на живота ги отнася в различни посоки, накъдето му скимне. Най-големият ти страх все още е тъмното. Надеждите ти стоически чакат да пораснеш, за да успяваш да се повдигаш на пръсти и да ги докосваш. А думи като „лицемерие“, „злоба“ и „завист“ за теб все още са просто буквички, съединени в редици, които вече си чувал някъде, но не можеш да ги обясниш. Измерваш времето с ваканциите между училищните срокове, а пространството – с пътя от вас до дома на баба си. Мястото…