• Блог,  Пътувания

    ЕДНО ТЪЙ ДЪЛГО ПЪТУВАНЕ

    Нощният влак за Варна потегли почти веднага, след като ние с Валка се качихме. Беше някак странно без обичайното мъничко забавяне, което поколения българи наред сме се научили да прощаваме великодушно. “Не бързай да се радваш!” – процеди през зъби Здравият разум в мен – “Познаваш БДЖ и онази тяхна необяснима склонност да даряват безплатни минути на такива като теб под формата на чакане на някоя спирка в полето”. Пропъдих тези мисли заедно с една прозявка и с мъка затворих развалената плъзгащата се врата след себе си. Зимният декемврийски мрак навън вече беше полепнал по мръсното стъкло на стария железопътен маратонец, който препускаше по релсите на републиката за пореден път.…