ГРЪЦКИ ОСТРОВ

Дружелюбното януарско слънце нежно гали лицата на хората, които приличат на малко море от съдби, надежди и страхове в красивия съботен предиобед. Вълните на това истинско пловдивско море палаво се гонят от единия край на Главната до другия и обратно. Закачат се весело, изчакват се, говорят си и се смеят шумно, а после някак се разливат в съседните улици на Капана, достигат Стария град и прииждат отново към Джумаята.
Само преди няколко минути сме излезли с Валечка от вкъщи и усещаме как вече сме част от тази лежерна идилия, а аз за пореден път си давам сметка защо за древните евреи и техния календар съботата е свещен ден.
Пред нас двама старци, улични музиканти, с позахабени шофьорски шуби и черни ушанки, свирят на китарите си някаква средиземноморска класическа пиеса. Дотолкова са „потопени“ в музиката си, че ту единият, ту другият блажено притварят очи за миг, въздъхват замечтано и гледат минаващите покрай тях хора с чувство на сдържана тъга по отминалата си младост. Градският шум около тях също сякаш е притихнал, посядайки за миг да ги послуша.
Валечка изведнъж се спира и прави същото. После ме хваща за ръката и каза:
– Все едно сме на някой гръцки остров. Дори си представих тюркоазените води на Йонийско море. Помниш ли о. Корфу?
– Помня, разбира се. – отговарям бързо. – Как да забравя дните, в които бяхме в Рая – ти и аз.
Тя се усмихва, сякаш без да ме чуе, и ме пита отново:
– Ами онзи нежен средиземноморски бриз? Ами маслиновите дръвчета навсякъде? Ех…
Една шарена група закръглени гръцки туристи обсъждат нещо на висок глас, минавайки покрай нас, и само дооцветяват дежавюто на жена ми.
Продължаваме по пътя си, а двамата музикални братя Грим продължават зад нас да разказват своите приказки със старите си китари.
Някакво прозрение изневиделица ми се стоварва върху главата и започвам да виждам около себе си толкова много гръцки острови и техните обитатели. Точно пред нас е младо семейство с дете. Всички са с предпазни маски заради грипа. Държат се за ръце. Щастливи са на своя остров. До тях, на друг остров, две момичета гледат нещо в телефоните си и се смеят. Една възрастна дама е тръгнала за някъде със своето смешно куче. И тя е един малък остров.
„Боже! – мисля си – Та това е цял архипелаг! Колко е красиво!“
Уморени сме. Сядаме на една пейка. Вятърът гони пухкави облачета в синьото небе. Срещу нас гордо е изправил снага голям панелен блок. Двама малчугани се возят на колелетата си в кръг пред него, а един мъж пуши мълчаливо на терасата на първия етаж.
Облягам се назад и държа ръката на Валечка в своята. Затваряме блажено очи и двамата. Ние сме там – на нашия си, гръцки, остров.