24-ти май

Затварям очи и сядам удобно в моята Машина на времето. За секунди се пренасям една година назад. Слънчевото утро на 24 май вече къпе с лъчите си моя малък Пазарджик. Слизам от автобуса от Пловдив и свалям суитшърта си. Оглеждам се мимоходом във витрината на един от магазините срещу болницата. Тениската ми с логото на моето училище е малко измачкана от пътуването. Приглаждам я с ръка и продължавам бързо по пътя си. Усещам как някаква празничност бавно се настанява по улиците на града.
В двора на “Брегов” ме посрещат Даниела Стоянова, Христо и бай Иван парнаджията. Поздравяваме се. Празник е.
Пускам си едно кафе от машината и отивам до стария чинар, който пази толкова много спомени от детството на хиляди деца, израснали в моето училище. Едно от тях съм и аз. Нося “Брегов” в сърцето си и в такива моменти осъзнавам, че всъщност с него отдавна сме се слели в едно цяло.
Между двете глътки, на които пия кафето си, поглеждам към кадифено синьото небе над себе си. Сещам се за думите на св. Константин-Кирил Философ и неговата “Беседа против триезичниците”:
“Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух?”
Колко много мъдрост в три изречения! Не се сещам за по-добро послание на толерантност, взаимно уважение и Добро.
Хвърлям в коша картонената чашка от кафето. Вече е 7.35 ч. Изкарваме на двора техниката и тонколоните от зала “Движение”. Минути по-късно училищният химн вече оглася двора. “Бреговски таланти – достойни творци” сякаш запяват и птиците над нас.
Ето ги и някои от най-малките и най-нетърпеливи азбукарчета с майки, бащи, баби и дядовци. Пременени в най-новите си дрехи. Стискат в ръце букет “за госпожата” и чакат да започнем тържеството. Колегите започват да пристигат под звуците на “Върви, народе възродени”. Усмивки и празнично настроение навсякъде изпълват двора на СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик. Голямата Бреговска общност се събира, за да отдаде почит към едно от нещата, които ни правят българи. Харизмата на 24-ти май. Започваме след малко…