ЦАРИЦАТА НА БЪЛГАРИТЕ
161 г. от рождението на НВ царица Елеонора Българска (1860 – 1917)
Много отдавна съм проумял простичката истина, че ако въобще може да се говори за „силен пол“ в нашия откачен свят, то това се отнася преди всичко за жените. Респект към българската жена! Прекланям се пред нейния стоицизъм, духовна сила и физическа красота.
Мисля, че българската историография е в дълг към всички онези смели българки, дали своя принос пред олтара на българщината. Сякаш те не са толкова интересни за професионалните историци. Пиша всичко това, днес 161 г. от рождението на една забравена българска царица, която остава някак в периферията на странностите на ексцентричния си съпруг – Елеонора Българска (втората съпруга на княз/цар Фердинанд). Не, разбира се, тя не е българка. В жилите й тече синята кръв на немски аристократи фон Ройс от Тюрингия, но с пълно право може да се нарече „една достойна българка“, посветила целия си живот на своята кауза – благотворителността.
По нейна инициатива през 1910 г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието предназначение е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Царица Елеонора създава Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.
Благодарение на нейната намеса от събаряне е спасена Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм. За да спаси уникалната църква, царицата лично издейства парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
По време на войните царица Елеонора организира курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра. Царицата подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска царица Елеонора е основен дарител на създадения в 1885 г. Български червен кръст. Основателка е на подпомагащото го женско дружеството “ Самарянка“.
Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград. Завещава всичките си средства за благотворителност.
Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква в обикновен гроб без никакви символи на властта. Надгробният й кръст също бил съвсем обикновен, а на надгробния й камък пишело „Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат!“
През 1964 г. „народната власт“ изравнява гробът на царицата със земята. Възстановен е едва през 1994 г.
За нея Иван Вазов пише:
„Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“