ДВАМАТА СТАРЦИ

– Ех, да бях сега на техните години! – промълви замислено единият от двамата старци, гледайки към момчето и момичето, които седяха прегърнати на съседната шарена пейка в Градската градина. После свали каскета си и с блаженство почувства как сутрешното есенно слънце гали с меките си лъчи плешивото му теме, върху което бяха останали само няколко косъма, които се чудеха какво правят там все още. Другият старец погледна към влюбените тийнейджъри, които точно в този момент си правеха селфи. Разкопча копчетата на черния си елек без ръкави и отвърна на провокацията на своя приятел: – Нещо много си се разнежил. – После се подпря на бастуна си и се загледа в парчето мазна баница, което се въргаляше до кошчето за боклук и явно представляваше особен интерес за една дебела черно-бяла котка наблизо. – Даммм… – върна вяло репликата старецът с каскета, като уморен тенисист. Замисли се за онази магия на септември, която притежаваха малко месеци в годината – да кара хората да използват по-често дистанционното управление на душите си преди да го заключат на сигурно в шкафа на своите страхове. – И все пак – продължи мисълта си старецът, докато въртеше кафявия каскет в кокалестите си ръце. – Ако бях на техните години… – Какво щеше да направиш? – попита приятелят му и скри една прозявка в ръкава на ризата си. – Какво щях да направя ли? – каза сякаш на себе си старецът с каскета – Не знам точно, но в едно съм сигурен – щях да се опитам да живея по-бавно. А ти? Приятелят му подпря бастуна си на пейката, замисли се и отговори: – И аз не знам. Може би нямаше да замина за Коми. За какво ми бяха тия четири години в оня студ?! От тях ми остана само една стара жигула и празен апартамент. Можех да бъда по-дълго със Сийка и детето. Една млада майка с количка, от която се подаваше дебелобузест малчуган, мина покрай тях и поздрави жената, която продаваше гевреци. Бебето стискаше пластмасова дрънкалка, говорейки на някакъв странен чужд език. – Много сте пораснали! – забеляза продавачката и се усмихна. – Ами…растем. – отвърна приветливо младата жена. – Това ни е работата. – и продължи енергично да бута количката по пътя си. После двамата старци останаха отново сами със себе си. Влюбените тийнейджъри на съседната пейка си бяха отишли отдавна. – Вдругиден ли ще дават пенсиите? – попита някак между другото притежателят на бастуна. – Да. – отговори старецът с каскета. – Май да. – Това е добре. – отвърна приятелят му и пак се замисли.