-
“ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ“
– Ето го – това е разклонът за селото. – каза шофьорът на малкия раздрънкан автобус и се обърна през рамо към единствения си пътник. – Какво реши? Тук ли слизаш или да карам към града? Слаб мъж около тридесетте, беше седнал припряно на двойната седалка зад шофьора и се опитваше да вземе някакво решение. По изпитото му лице си правеха компания следи от безсъние и няколко бръчки, оставени от безмилостното длето на грижите. Беше облечен в тънко зелено яке и дънки, които му бяха малко големи. В едната си ръка стискаше очукан телефон, който явно помнеше и по-добри времена, а другата беше пъхнал в джоба си. Навън новият октомврийски…