Светлините от уличните лампи суетно се оглеждат в локвите, образуващи истински малък архипелаг върху горкия изтормозен асфалт. Поредният дъждовен есенен ден сякаш е седнал за малко в празната чакалня на автогарата и се готви да заеме мястото си на календара. Сутрешната меланхолия се допълва от дует „Авеню“, които се чуват от някакво радио наблизо да възпяват „за кой ли път“ своето „Бягство“. Продавачката на единствената билетна каса, която работи, брои някакви пари, записва нещо и мърмори под носа си. На сектора е паркиран стар автобус, който ако се съди по следите от надписи на немски език, някога е служил вярно по пътищата на федералната република. Търпеливо изчаква шофьора си да…