-
ЛЕКАРИ
(За съжаление тази история е истинска. В основата й е положен Камъкът на страданието и личната трагедия на моята духовна сестра Петя, която безкрайно обичам. Аз просто я написах по свой начин) Лекарки са. И двете. Пътуват всеки ден до по-малкия съседен град. Работят в местната болница. Поредното им дежурство е зад гърба им. Седят в празния автобус и са вперили поглед навън, където вечерта бавно спуска своето черно наметало. А ноемврийския дъжд тихо започва да трополи с капките си по мръсното стъкло. Едната от пътничките сваля за миг очилата си, които са се запотили от светлосинята й медицинска маска. Масажира с пръсти умореното си слепоочие и после се фокусира…
-
ВТОРА УПОТРЕБА
Пред вратата на магазина за дрехи втора употреба една охранена оранжева котка се припича под лъчите на ниското ноемврийско слънце. Притворила е очи в лениво блаженство и само от време на време хвърля поглед към широката павирана улица, колкото да задоволи любопитството си, неспиращо да й напомня за себе си. Раздрънкан син микробус форд „Транзит“ завива тромаво зад ъгъла, сякаш за да допълни усещането за мързелива съботно-обедна лежерност. Продавачката от магазина, която е излязла навън да пуши, отпива от кафето си, докато гледа как фордът оставя във въздуха след себе си две-три пожълтели листа и гъст прахоляк. След минута вратата на съседния салон за красота се отваря и оттам излиза…
-
ПЪЗЕЛ
Остават още няколко минути от междучасието. Гледам как навън г-жа Есен е оцветила в различни багри листата на дърветата в училищния двор, които не е успяла да отрони. Ситни капки дъжд плахо почукват по стъклата като уморени странници от дълъг път, които търсят подслон. В празната класна стая съм само аз, компютърът ми и едно странно усещане на тъга, примесено с готовността ми за поредния онлайн урок с гимназиален етап. Осъзнавам за пореден път, че празните чинове и тишината, полепнала по тях, са една от най-тъжните гледки, които съм виждал. Може би така би изглеждала Рила без седемте си езера или Пловдив без своите тепета. Защото най-голямото богатство на едно…