• Блог,  В училище

    ДАСКАЛСКИ РАБОТИ

    Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. В една топла октомврийска вечер, след шестия част на втората смяна на СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик, взех чантата си и си тръгнах за вкъщи. Само 100-ина метра, след като излязох от училище осъзнах, че всъщност съм взел със себе си дневника. (Добрият стар хартиен дневник се беше превърнал в мой най-близък приятел, с когото всеки ден имахме какво да си кажем. Понякога той ме ядосваше, понякога аз него). Веднага се върнах обратно. Жените вече се канеха да заключват. Лилия  ме посрещна с думите: – Какво забрави, Иле? Отговорих засрамено: – Да оставя дневника. Тя ме погледна с добрите си…

  • Блог

    ЧУВАМ ЕСЕНТА

    Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард – аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, отлагайки задълженията си, доколкото могат. А това е още една възможност за слънцето и уморените му лъчи да си отдъхнат малко. Дадоха толкова много от себе си напоследък. И въпреки това ето я – тича задъхана пред мен. Закача се палаво с рошавото куче, което един чичко с поглед, който крещи „Бях нощна смяна“, е извел…

  • Кино и театър

    Сериалът “Румбата, аз и Роналдо”

    За мен “Румбата, аз и Роналдо” (2019 г.) на БНТ е поредното доказателство, че правенето на успешни детско-юношески сериали в българското кино е като карането на колело – не се забравя. Напротив – усъвършенства се с времето. Още повече, че тези осем серии на режисьорите Станислав Тодоров – Роги и Александър Косев, са колкото за деца, толкова и за възрастни. Напълно в духа на добрите ни традиции. Няма смисъл да изброявам заглавия. Твърде много са. Всъщност, сега си давам сметка, че ние – любителите на българското кино изкуство, сме доста разглезени, имайки се предвид високата летва, поставена през годините назад от редица любими ленти, които отдавна са се превърнали в…

  • Блог

    ПРОДАВАЧКАТА НА НАДЕЖДИ

    Тя обича тези блажени утринни мигове, когато денят все още се събужда, протягайки се мързеливо изпод завивките на собствените си очаквания за ново начало и успешен старт. Не иска да признае пред себе си, но нарочно излиза по-рано от вкъщи, за да избяга от самотата и спомените си, полепнали навсякъде там. Пристига преди началото на работното си време, за една бърза цигара и късо кафе от машината на отсрещния тротоар. Тези малки късчета интимно усамотение и й носят спокойствие, някакъв вид вътрешен мир и увереност. Трябват й точно сега, когато чувства душата си толкова чуплива. Странно е какви чудеса може да направи една чаша кафе в подходящ момент. Усеща как…

  • В медиите

    В подкрепа на “Чети във влака”

    За пътуващите с БДЖ! Моите скромни първи три книжки вече са достъпни чрез кампанията “Чети във влака”. Благодаря! За мен е чест!

  • Блог

    НАЧАЛОТО НА ДЕНЯ

    Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като краят на успешен сериал, който ти дава усещането за съпреживяност, примесено с очакването на следващия сезон. Помня как преди години един малчуган от пети клас ми зададе коварен въпрос, на който не можах да отговоря тогава: „Къде отива лятото, след като свърши?“. Опасявам се, че не мога да отговоря и днес, а уж съм помъдрял. Или поне така…

  • Блог,  Пътувания

    ЗАВРЪЩАНЕ

    Вече повече от три часа пътуваме с Валка, а сме още на половината път. Умората и отегчението се разхождат доволни по коридора на влака и от време на време хвърлят по един тържествуващ поглед към нас и останалите нещастници в задушните купета. Отворили сме всички прозорци, но единственото което се усеща, е как горещият вятър играе на гоненица сам със себе си. Затварям за миг очи се опитвам да се прехвърля на някое по-приятно и прохладно място – някъде на сянка в мислите си, но нещо не ми се получава. Миризмата която ме боде от време на време в носа, обзалагам се, е същата, която през XV-XVI в. са усещали…

  • Блог,  Кино и театър

    Сериалът “Напълно непознати”

    Гледах Perfect Strangers преди много години. Смеех се през сълзи на приключенията на Балки и братовчед му Лари. Тези дни преглеждам сериала отново, но с други очи, и откривам послания във всяка серия. Послания за добро, за надежда, за вяра в хората и повече доверие помежду им, за човещина. Да, поднесени са по онзи наивно-романтичен начин, така характерен за 80-те години на миналия век, но мисля, че са много актуални и нужни и днес. А Балки, за мен, е неповторим събирателен образ на всички тези послания, които сякаш нашепват на езика на остров Мипос: – Опомни се! Вярвай в Доброто! Направи го заради себе си! Заслужава си – дори и само, за…

  • Блог,  Кино и театър,  Личности

    Спомен за Иван Налбантов (1940 – 2021)

    Помня първият и единствен път, когато видях Иван Налбантов на живо. Беше една зимна облачна сутрин на автогара “Юг” в Пловдив преди няколко години. Той чакаше автобуса за София. Бях се качил вече в моя автобус на съседния сектор и понечих да сляза, за да му изкажа уважението си, но в този момент шофьорът ни отиде някъде, затваряйки вратите след себе си. Можех само да го гледам през мръсния прозорец, по който бавно се лепяха падащите тихо снежинки – скромен и някак достолепен човек с благ и смирен поглед, който чакаше. Видях как изведнъж зад него нетърпеливо запристъпва от крак на крак, за да се сгрее, някаква млада жена, увита…

  • Блог,  Пътувания

    СТЪПКИ В ПЯСЪКА

    – Оооо, младежи! Как е настроението? – жизнерадостно почти се провикна служителката на БДЖ към групата пенсионери, които седяха кротко на празния перон. Поредното закъснение на бързия влак за Варна явно не ги притесняваше особено. Може би, защото на тяхната възраст времето вече има малко по-лежерно усещане само за себе си, изпълнено с много повече търпение и условни наклонения. А и морето, за където се бяха запътили, така или иначе, нямаше да избяга. За мъжете, които бяха отишли по-настрани да изпушат по една цигара, това бе удобен повод да продължат разговорите си за политиката, които и без това водеха ежедневно в пенсионерския клуб. Обсъждаха въпроси от националната сигурност и състоянието…