ДАСКАЛСКИ РАБОТИ

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. В една топла октомврийска вечер, след шестия част на втората смяна на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, взех чантата си и си тръгнах за вкъщи. Само 100-ина метра, след като излязох от училище осъзнах, че всъщност съм взел със себе си дневника. (Добрият стар хартиен дневник се беше превърнал в мой най-близък приятел, с когото всеки ден имахме какво да си кажем. Понякога той ме ядосваше, понякога аз него).

Веднага се върнах обратно. Жените вече се канеха да заключват.

Лилия  ме посрещна с думите:

– Какво забрави, Иле?

Отговорих засрамено:

– Да оставя дневника.

Тя ме погледна с добрите си очи и се разсмя от сърце. После ми каза:

– Честито! Вече си истински даскал.