Блог,  В училище

ДАСКАЛСКИ РАБОТИ

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. В една топла октомврийска вечер, след шестия част на втората смяна на СУ “Георги Брегов” гр. Пазарджик, взех чантата си и си тръгнах за вкъщи. Само 100-ина метра, след като излязох от училище осъзнах, че всъщност съм взел със себе си дневника. (Добрият стар хартиен дневник се беше превърнал в мой най-близък приятел, с когото всеки ден имахме какво да си кажем. Понякога той ме ядосваше, понякога аз него).
Веднага се върнах обратно. Жените вече се канеха да заключват.
Лилия  ме посрещна с думите:
– Какво забрави, Иле?
Отговорих засрамено:
– Да оставя дневника.
Тя ме погледна с добрите си очи и се разсмя от сърце. После ми каза:
– Честито! Вече си истински даскал.

Един коментар

  • Екатерина

    Вчера го прочетох и се замислих – какъв парадокс за присъствието и отсъствието!
    Именно този Дневник за отсъствия е станал показател за Липсата на присъствие. Животът в абсурдното ни съвремие, в което бързането и претрупания ум са най-ярките и опустошителни водачи.
    Научих урока за Присъствието /в ТУК И СЕГА/ от една приятелка, мир на Душата й преди доста години. Бяхме двете и мъжът й звънна за да я пита къде е прибрала някаква негова фанелка.
    След като изслушах пространствените й и невероятно точни указания, изумях! Как беше възможно да е запомнила всички тези подробности от едно най-обикновено повтарящо се ежедневие – къде точно е сложила едно от многото прани дрехи! Нейният отговор беше: “Не ми е нужно да го помня, достатъчно е да присъствам в това, което правя!”
    И така до ден днешеш, често си припомням урока за присъствието!

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *