-
Урок-трибют „Баш майстора завинаги! Спомен за Кирил Господинов“
Урок-трибют на тема „Баш майстора завинаги! Спомен за Кирил Господинов“ (27.10.21 г.) На 27.10.21 г., от 17.30 ч., проведохме нашият специален урок-трибют, с който почетохме паметта на един от обичаните български актьори – Кирил Господинов (1934 – 2003). Посветихме тази наша специална инициатива на 1-ви ноември, защото за нас той е истински съвременен български будител. Първоначалната идея беше това да е съвместна инициатива на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик и РБ „Никола Фурнадджиев“ гр. Пазарджик, където трябваше да се проведе и самото мероприятие. Влошената епидемична обстановка обаче наложи да преминем към онлайн формат в платформата „Майкрософт Тиймс“. В урока се включиха 12 ученици от 7-ми, 11-ти и 12-ти клас. Всеки…
-
Проект „Възрожденци от Татар Пазарджик“
Проект „Възрожденци от Татар Пазарджик“ (октомври 2021 г.) През октомври 2021 г. няколко млади хора от седмите класове на СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик се включиха в проекта ми „Възрожденци от Татар Пазарджик“. В първия етап децата работиха с биографиите на Георги Брегов, Константин Величков, Стефан Захариев и Мария Сутич. Подготвиха и защитиха свои доклади за тях. А във втория етап издириха места в Пазарджик, свързани с техния живот и дело. Снимаха се и качиха снимките във фейсбук. А Ники Тошев (7. В клас) дори си направи труда да препише един откъс от „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (1870) на Стефан Захариев. Гордея се с вас и благодаря за старанието…
-
ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ
Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория „Даскал“. Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска каравела по маршрутите на Великите географски открития. С девети клас се крихме в окопите на Първата световна война, докато обсъждахме причините, участниците и резултатите от нея. А с десетокласниците направихме всичко възможно, за да спасим Одриското царство от Филип II Македонски, но така и не се получи. Останаха ми само шести клас, но преди това поемам глътка междучасие. Намирам начин…
-
„Златната чаша“ (Джон Стайнбек)
Не, съм съгласен с онези, които си позволяват да разделят книгите на „силни“ и „слаби“. Това е прекалено наивно, елементарно и удобно по странен профански начин. По силата на тази вулгарна логика много често такива „специалисти“ си позволяват да определят първата книга на Джон Стайнбек („Златната чаша“) като „слаба“. Междувпрочем, същият наивно-просташки подход се прилага и към „Мансардата на бляновете“ на Ремарк. Примерите са много, но няма да ги удостоя с вниманието си точно сега. На такива „експерти“ ще кажа само едно: – Долу мръсните ръце от Стайнбек! Не сте достойни! За мен книгите се разделят на такива, в които можеш да откриеш нещо за себе си, и такива, които…
-
ТРИМА МЪЖЕ НА ПЕРОНА
Продължаваше да вали. Дъждът невъзмутимо не спираше да изпраща безбройните си ситни капчици към грешната земя. Като камикадзета, фанатично и последователно, те се разбиваха една след друга в огромните мръсни локви, които бяха превърнали перона на гарата в някакъв странен асфалтов архипелаг. Поредният средиземноморски циклон, с който природата си отмъщаваше на хората за тяхното високомерие. Тримата мъже бяха намерили място под козирката, което не пропускаше дъжда, и пушеха мълчаливо, докато влакът до тях очакваше своите пътници. Приличаха на някаква съвременна българска версия на Тримата мускетари. – Брей, удави ни тоя дъжд! – наруши мълчанието Атос, който стискаше в една ръка цигарата си, а в другата – малка пътна чанта от…
-
САМОТА
Вратата на малкото квартално магазинче бавно се отвори. Излъсканото звънче, закачено над нея, иззвъня с медния си глас и сякаш изтръгна от топлата прегръдка на мислите й продавачката. Тя веднага инсталира дежурната усмивка на умореното си лице, по което времето беше оставило своите издайнически следи, които всяка сутрин се опитваше да прикрие с тежък грим. Това понякога я караше да мисли за младостта си, която неусетно се превърна в скъп избледняващ спомен, докато годините се изнизваха като пясък през пръстите й. Всъщност, младостта е като истината – колкото повече се отдалечава от хората, толкова по-силно те започват да вярват в нея, да я търсят и да я ценят. Жената се…
Блогът на Илия Михайлов
