“Четецът от влака в 6:27” (Жан-Пол Дидиелоран)

След като прочетох на един дъх романа на Дидиелоран, още не мога да реша за себе дали това красиво послание за любов е странно по мил начин, или мило по странен начин. Книгата определено попада в моя списък “Задължителни” без да се натрапва с помпозни претенции, гръмки фрази и философски прозрения. В този смисъл тя прилича много на своя главен герой, Гилен Виньол, който всеки ден чете на висок глас откъси от различни книги на пътниците в един от крайградските влакове за Париж. Но в същото време е толкова деликатен и дори леко срамежлив, че понякога му се иска да е невидим.
Историята е колкото нетрадиционна, толкова и обикновена – в най-красивото и чисто човешко значение на тази дума.
Финалът й само доказва това.
Имах нужда от подобно послание точно сега.
Пет звезди от мен в Goodreads , но ако можех, щях да дам шест. Дидиелоран и неговият Четец от влака в 6:27 го заслужават!