• Блог

    КАБИНЕТЪТ ЗА ВАКСИНИ

    – И тая събота ми отиде на вятъра. – замислено каза докторът, докато сипваше гореща вода в разтворимото си кафе в бялата порцеланова чаша със син кант. – Можех вече да съм за риба. Намерил съм едно място, дето кълве като за световно. Пускаш – вадиш. Няма празно. За него риболовът беше стара страст, която след раздялата с жена му се превърна в нещо като терапия. Обичаше да прекарва дълги часове сам, загледан в мътните води на реката, която минаваше край малкия град. Да съзерцава, да си спомня, да премисля. Рибата отдавна не беше негова цел, а оправданието, което използваше, за да избяга от всички в света на тишината. Оставаше…