Продължавайки моята лична кампания „Препрочитам Джон Стайнбек“, оседлах отново и „Червеното пони“, което бях яздил преди много години. От дистанцията на времето вече не съм съвсем съгласен, че повестта е само за деца и юноши, както е представена книгата от литературната критика в САЩ и по света. Да, фокусът е поставен върху малкия Джоди и неговата огромна мечта да има свое конче, за което да се грижи, но посланията в текста са универсални. Една книга за ежедневието на обикновените хора от покрайнините на Салинас и за кръговрата на живота, който винаги продължава под различни форми. Пет звезди от мен в Goodreads