ВЕЛИКАТА ХАРТА НА СВОБОДИТЕ ОТ 1215 г.

Четвъртък. Първият час. Току-що някак съм успял да кача шестокласниците ❤️ на моята Машина на времето. Отправили сме се към Англия и нейния XIII в., но все още усещам жалните им погледи, пълни с копнеж и нетърпение, вперени в телефоните им, които съм събрал в началото. Сърцето ми се къса, но няма как. Трябва. За доброто на всички е. А и през Средновековието хората не са познавали смартфоните, нито Minecraft , още по-малко Snapchat или TikTok
Заел съм се с крал Джон Безземни (1199 – 1216) и Великата харта на свободите от 1215 г. Четем я и се готвим да я обсъждаме. Изведнъж усещам, че има друг фактор, който разсейва аудиторията. Навън снегът е покрил всичко, макар и както се оказва, за кратко, но група малчугани от Начален курс са на върха на щастието. Тичат, гонят се, замерят се със снежни топки.
Отново си давам сметка, че нищо не може да направи едно дете щастливо така, както бял снежен ден.
Моите средновековни хора са залепили жадни погледи по прозорците. Усещам, че само да дам знак и веднага ще хукнат навън при снега, оставяйки след себе си крал Джон Безземни. Аз също бих ги последвал. Обожавам зимата, а и не съм правил снежен човек не помня откога.
Спираме за миг нашата Машина на времето и заедно гледаме няколко секунди щастието навън. После отново се връщаме в 1215 г. Великата харта на свободите ни очаква там.