„Господин Ибрахим и цветята на Корана“

Иска ми се някой ден да срещна достатъчно опитен и напреднал в занаята вълшебник, който в пристъп на великодушие и човеколюбиво снизхождение да ме попита: „Мъжки, кои са онези пет неща, които вече си преживял, но би искал пак да ти се случат?“. Едно от тях, сигурен съм, ще бъде да изживея отново онова, което ни се случи през 2019 г. с Valantina в Драматичен театър-Пловдив с моноспектакъла „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ по Eric Emmanuel Schmitt

Тогава писаното слово на Шмит оживя пред нас, превръщайки се в най-висока проба изкуство благодарение на великия Мариус Донкин.

Искам отново да видя еврейското момче Момо, което тича плахо към проститутките на „Райската улица“, стискайки в изпотената си ръка няколко десетки франка, които току-що е извадил от касичката си – прасенце, за да плати цената да стане мъж. Но ще се поспре за миг пред малката бакалничка на господин Ибрахим, за да получи от него онова, което му липсва вкъщи: топлина, уют, обич, доверие и няколко грама от онази неподправена житейска мъдрост на стария арабин.

Да усетя отново как смешно – тъжната шмитовска реалност руши с библейска сила религиозни стереотипи и предразсъдъци на възраст колкото Стария завет. Проправя път на човешкото у хората, на всичко онова, което ги обединява и ги прави нещо, което някои от тях отдавна са забравили да бъдат – човеци. Защото няма нищо по-човешко от това да се стремиш към щастието си въпреки всичко, което ти пречи, намирайки сили и смисъл в един стар коран и две изсушени цветя, пъхнати някъде между страниците му.