“Clair de lune” (Жюстин Томс)

Има книги, които “те хващат” за читател още от първите си страници и не те оставят намира, докато не стигнеш до последната. Обсебват цялото ти внимание. Минават през душата ти, като през автобусна спирка, карайки те да ги почувстваш, да ги съпреживееш. Да страдаш с героите им и да достигнеш до катарзис заедно с тях, умиротворявайки душата си и съвестта си.
А после, след като ги завършиш, дълго да мислиш за тях, като за свое собствено приключение, в което си участвал самият ти.
Така се получи при мен с “Clair de lune” на Жюстин Томс ❤️
Още вечерта, когато я започнах, стотина страници отлетяха някак неусетно.
Първите ми впечатления се фокусираха върху вниманието към всеки детайл, което се открива навсякъде в романа. И как леко и някак от само себе си става преминаването през Портала на времето от епоха в епоха.
Впоследствие осъзнах колко много, много обич е вградена във всяка страница на тази разтърсваща история за страданието, прошката, възмездието и силата на човешкия дух. Разказана с опитомена болка, достойнство и калена любов към живота. Без обвинения. Без реваншизъм. Вместо това – онази свещена потребност да останеш човек, да се съхраниш, колкото и трудно да изглежда това понякога. Ако не заради друг, то поне заради самия себе си.
” – А Доброто? То откъде идва?
– Доброто идва от Обичта”
P.S. Разтърсващо четиво.
Пет звезди от мен в Goodreads!