На фокус – пловдивската ученическа рок банда The Reborn

Лятната вечер бавно се спуска над пловдивския квартал „Коматево“. Слънцето уморено залязва, сякаш отбивайки се за малко на гости в спретнатите дворчета на хорските къщи, сгушени край полегатите планински склонове наблизо.

С жена ми и Ани сме се запътили за нещо, поне за мен, много интересно – репетиция на ученическата банда The Reborn. Не помня откога не съм чувал за такова нещо – „ученическа банда“. Интересно ми е да видя тези деца, които рок музиката е събрала заедно. Искам да ги попитам толкова много неща, да им разкажа толкова много неща, да ги чуя наживо.

Слизаме от колата почти пред Репетиционна зала – HOUSE of MUSIC & Toto Studio. Веднага ми прави впечатление как това място предоставя перфектни условия за хората, избрали музиката за свое призвание – цели пет репетиционни зали, климатизирани и обзаведени с най-модерна техника. Искаш да репетирате с бандата ти? Ок! Нямаш грижи! Тук си добре дошъл. Срещу скромна сума на час получаваш всички удобства.

След минути се появяват един след друг. Това са те:

Катрин Радева (15 г.) (вокали) – в момента ученичка в НГСЕИ – Пловдив, специалност: „Театрален, кино и телевизионен декор“.

Райно Мишов (17 г.) (китара и вокали) – ученик в СУ ,,Любен Каравелов” гр. Пловдив – специалност „Музика“

Ехиязар Узунян (17 г.) (китара) – ученик в ПГЕЕ – Пловдив – специалност „Компютърна техника и технологии“.

Кристиян Парков (18 г.) (китара) – ученик в ЕГ “Пловдив” – специалност „Информатика“

Даниел Вълчев (12 г.) (барабани, контрабас) – ученик НУМТИ”Добрин Петков” – Пловдив.

Оказва се, че от репетицията липсва басистът на бандата – Даниел Йотов (17 г.), който свири и на гайда и контрабас – ученик в СУ ,,Любен Каравелов”, специалност „Музика“.

Въпреки това обаче младите хора са готови за поредното си музикално приключение. Докато говорим неофициално, преди да ги запиша, ги питам уж на шега дали им харесва да идват тук и да репетират. Катрин веднага ми отговаря:

– Когато съм с групата, сякаш се отделям от реалността, попадам в моя свят – Светът на музиката, с която се занимавам от малка.

Райно допълва отстрани:

– Тук сме, защото ни харесва и имаме желание.

– Да. – отговарям му. – Прав си. Желанието е нулата на нещата. От него започва всичко.

Става ясно, че децата се занимават с музика от най-ранна възраст, а родителите на барабаниста Дани дори са музиканти.

– Като малък (като че ли сега съм много голям, де) – обяснява той – като гледах майка ми и баща ми, започнах да тропам по табуретките, тенджерите и тиганите и накрая те се принудиха да ми купят истински комплект барабани.

Разказва това този млад дългокос мъж и сам се смее, а с него избухваме в смях всички. Питам го за любимия му барабанист, а той гордо отговаря:

– Майк Портной, Dream Theater

Давам микрофона на Крис, който скромно се представя, а на провокацията ми за хоби, отговаря без да се замисля:

– Каране на ски.

Представянето завършва Райно:

– Моята страст е да се занимавам с музика. В свободното си време дори композирам.

Подхвърлям и на него един провокативен въпрос:

– Как избра точно китарата за свой инструмент?

Детето ме поглежда с будните си очи и отговаря сякаш за интервю пред Metal Hammer:

– Не съм я избрал аз. Тя ме избра.

Разпитвам ги за любимите им банди. Оказва се, че музикалните ни предпочитания съвпадат в много отношения – Metallica, MANOWAR, Dream Theater, Pantera.

Стигаме и до въпроса за името на групата. Защо и как са решили да се казва The Reborn?

Тук се намесва майката на Катрин, която обяснява как преди няколко месеца децата са свирили в други две банди, които вече са се разпаднали, но са решили да се съберат отново – „преродени“ и готови за нови музикални приключения. На репетицията присъства и таткото на Крис, а аз веднага разбирам каква силна подкрепа имат всички тези шестима „преродени“ млади музиканти от своите родители. Важно, нали? Дори особено важно, според мен.

– Подкрепяме децата безусловно. – казва майката на Катрин – Искаме те да правят това, което им харесва и им помага да изразяват себе си.

Хвърлям в репетиционната още една провокация, питайки ги дали имат авторски парчета.

– Все още нямаме. – отговаря Катрин. – Свирим предимно кавъри, но скоро ще има.

Децата репетират поне по веднъж в седмица, но когато имат участие – броят на репетициите се увеличава. Последната им изява е на „PURPLE ROCK FEST“ само преди няколко седмици в Средно градище (близо до Чирпан).

На финала на разговора ни, не успявайки да се преборя с даскала в себе си, ги питам дали в края на лятната ваканция училището вече им липсва.

– Моето училище си ми липсва много. – отговаря Катрин веднага без да се замисля. – Ходя с удоволствие там, защото се чувствам на мястото си.

Вместо култовия въпрос за бъдещите им творчески планове им задвам друг подобен – „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“.

Крис е решил да се занимава в програмиране, след като завърши средното си образование, Райно и Ехиязар са избрали музиката, Катрин се е насочила към сценографията и режисурата. Най-малкият член на бандата Дани все още не е решил, има време за него, той е само в шести клас.

Преди най-после репетицията да започне, жена ми ме издава пред децата като голям почитател на AC/DC. Те се споглеждат съзаклятнически, докато нагласят апаратурата и инструментите си и подхващат първите акорди на вечния рок химн на Ди Си – „Highway To Hell”. Изпадам в екстаз и започвам да припявам с Катрин, докато момчетата забиват убийствен саунд.