До един млад човек, с когото пътувахме днес

Винаги помни колко много те обичам, колко силно вярвам в теб, винаги съм вярвал и няма да спра да вярвам.
Обичай хората, в които вярваш и вярвай в хората, които обичаш. Това е единственият верен път, който води към щастието. Сигурен съм, че си го разбрал, защото ти порасна отдавна, по-рано от другите.
Спомни си, че имаш невидими криле, с които можеш да летиш над всичко, от което се страхуваш, отвръщаваш и което те прави тъжен. Използвай ги, за да не закърнеят. Ти можеш да летиш! Доказал си го многократно на всички.
Не спирай да се усмихваш, както винаги си го правил. Усмивката е звънецът, на който звъним, когато сме на входа на човешката душа, докато я чакаме да ни отвори.
Не спирай да яздиш сред проблемите си, яхнал чувството си за хумор. То е една от многото силни черти на характера ти.
Не го забравяй, моля те! Това е магия, която ти владееш почти до съвършенство.
Запази детето у себе си живо, защото както съм ви казвал много отдавна в клас, един ден то ще ти потрябва и ти ще го потърсиш, за да се справиш с някого или нещо. И повярвай ми, с всяка изминала година, ще го търсиш все по-често и по-старателно. Никога не му отказвай, когато то те помоли да поскачате заедно в някоя локва или да почукате на някоя врата и после заедно да избягате, смеейки се.
Помни, че нещата не винаги се случват така, както на нас ни се иска, но не трябва да спираме да им показваме посоката, в която бихме желали те да вървят. Не трябва да спираме да ги напътстваме, защото понякога те са доста разсеяни и имат нужда от това.
Не забравяй какво си говорихме за „малките“ хора, „малките“ мечти, „малките“ неща и винаги подхождай с уважение към тях, защото те всъщност са живота ни.
Виждам как успехът ти просто се е скрил зад ъгъла и те очаква да го догониш. Направи го!
Ти можеш!