Израснал съм с тази книга, която стоеше на почетно място в библиотеката на родителите ми. Помня я. Като дете съм минавал безброй пъти покрай нея, загледан в черните корици и червените букви, забързан към поредния квартален футболен мач или пакост с приятелите от тайфата. Помня, че когато бях вече „юноша бледен“, се запитах какво всъщност означава заглавието. Позаинтересувах се и разбрах превода му от латински език. Така и не посегнах обаче тогава да я отворя. Може би все още не съм бил готов за нея по онова време. Може би тя просто беше продължила да ме чака, докато „узрея“ за нея. Книгите понякога са много търпеливи с хората, дори повече…