“QUO VADIS” Хенрик Сенкевич

Израснал съм с тази книга, която стоеше на почетно място в библиотеката на родителите ми. Помня я. Като дете съм минавал безброй пъти покрай нея, загледан в черните корици и червените букви, забързан към поредния квартален футболен мач или пакост с приятелите от тайфата.
Помня, че когато бях вече „юноша бледен“, се запитах какво всъщност означава заглавието. Позаинтересувах се и разбрах превода му от латински език. Така и не посегнах обаче тогава да я отворя. Може би все още не съм бил готов за нея по онова време. Може би тя просто беше продължила да ме чака, докато „узрея“ за нея. Книгите понякога са много търпеливи с хората, дори повече отколкото трябва. И слава Богу, че е така!
Днес, две десетилетия по-късно, я прочетох. Завърших я преди час, но имам чувството, че тя ще остане в мен завинаги със своите послания, въпроси и отговори.
Това епична книга. Похвално слово за любовта, която извисява хората, облагородява сърцата и душите им, придавайки смисъл на съществуването им.
Сказание за вярата и надеждата на два свята – единият от които ще стане излишен и ще изчезне завинаги.
Чудех се какъв би бил отговорът на въпроса-заглавие: „Къде отиваш, Господи?“, зададен от Сенкевич с неговия шедьовър.
Моят отговор е: „При онзи, който ме вика!“