-
„Окончателна диагноза“ (Артър Хейли), 1959 г.
Две неща си помислих, когато за пръв път кацнахме с жена ми на летището в Лутън, докато чаках бученето в ушите ми да отшуми. Едното беше: „Хей, тук някъде наблизо е стадион „Кенилуърт Роуд“ – домът на „шапкарите“ от Luton Town Football Club!”. После възкликнах наум: „Та това е родното място на Артър Хейли!“ Обичам този мъж и неговите книги! Преди двадесетина години беше първата ми среща с него в неговия „Хотел“. После се поразходих из „Летище“ на „Колела“. Осведомих се за „Вечерните новини“. Запознах се някак съвсем естествено с „Банкери“-те и „Детективи“-те му. Добих представа какъв е този прословут „Живот по върховете“. Опитах от „Опасно лекарство“ и усетих „Претоварване“.…
-
КОЛЕДА
Коледа си ти, приятелю. Ти и всички добри хора по тая грешна земя. Бързай да направиш Добро, защото утре може да е късно! Направи го сега и винаги, когато можеш, не само по празниците! Може би ще ме попиташ „Защо?“ и „Какъв е смисълът?“ . Със сигурност е трудно да го откриеш днес – във времето, в което живеем. Може би никога не е било по-трудно да повярваш в Доброто, да го подкрепиш, да излекуваш крилете му и да му помогнеш отново да полети. Не знам верният отговор, а и може би няма такъв. Всеки сам решава за себе си, поема отговорности, прави избор, стремейки се към това, към което…
-
МЪЖЕ НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ
Първа глава В кухнята на малкия панелен апартамент беше топло. Старият маслен радиатор даваше всичко от себе си, напомняйки за младостта си и най-добрите си дни. Прозорците, заобиколени от пожълтели тапети, дори вече бяха изпотени. А вятърът-бездомник се блъскаше упорито в тях от външната им страна като нахален глупак, който не разбира от дума и си търси белята. Чуваше се как чешмата в стаята капе от време на време върху някоя от неизмитите чинии в мивката. Пригласяше ѝ спокойното равномерно дишане на Мишо, който спеше на леглото до масата, завит с избеляло родопско одеяло, което мaйка му беше купувала с толкова любов за чеиза му. Календарът на стената, рекламиращ някаква…