„Тютюн“ (Димитър Димов), 1951 г.

Тъстът ми, Бог да го благослови, веднъж ми разказа как, когато се качил на връх Ботев, се почувствал с единия крак в Северна, а с другия в Южна България. Почувствах същото, когато препрочетох “Тютюн” на Димитър Димов наскоро. Усетих, че повторно съм изкачил един от върховете на българската литература, застанал между два свята, паралелно съществуващи през четиридесетте години на миналия век в България – Светът на капитала и Светът на идеологията.
Първата ми среща бе с оригинала на романа, когато бях още в десети клас и още тогава се влюбих в него, възхитен от богатите описанията, които те изпращат директно на жълтите павета на Стара София. А ако внимателно се заслушаш, ще можеш дори да чуеш как някой файтон минава по улиците и тропота на копитата на конните полицаи, патрулиращи край Ректората.
Целта на повторния ми прочит сега бе да се опитам да разбера как и до колко една партия и един режим са си позволи да се месят в литературата.
Може би ще прозвучи странно за мнозина, но според мен, благодарение на таланта си на велик разказвач, Димитър Димов успява да омекоти дотолкова това грубо и просташко вмешателство, че да не може то да навреди на романа – шедьовър.
Успява да даде на “другарите” това, което са поискали от него, запазвайки достойнството и харизмата на тази страхотна и много човешка книга.
Ако трябва да използвам метафора, бих казал, че Димов просто е дал на кучето кокала, запазвайки ръката си цяла, невредима и най-важното – чиста.
Чел съм и съм чувал мнения на различни хора, които го обвинят, че се е съгласил и е преработил “Тютюн”. На тях ще кажа, че от дистанцията на времето и епохите е лесно да бъдеш смел и много удобно. Кой днес се страхува от динозаври?
Дълбочината на характерите на Борис, Ирина, Лила и другите герои е поразителна. Именно заради това си мисля, че “Тютюн” е преди всичко книга за любовта. За онази отложена във времето любов, пожертвана в името на друг не по-малко силен човешки инстинкт – към властта и господството.
Любовта, която се оказва мост между два свята, които според неб не биха могли да съществуват един без друг.