Към Ф.М. Достоевски

Православен християнин съм. Поне се опитвам да бъда такъв, но имам проблем с Втората Божия заповед, защото притежавам своите литературни идоли, на които се кланям в душата си. Те ме вдъхновяват. Доставят ми интелектуална нирвана, докосват сърцето ми и пазят любовта ми към г-жа Литературата.
Един от тези мои кумири е Фьодор Михайлович Достоевски (1821 – 1881).
За съжаление нямам честта да познавам лично Фьодор Михайлович, защото ни разделят няколко епохи и различни светове. Но въпреки това често съм си представял как се разхождаме с него по “Английската набережная” в Санкт Петербург покрай студените води на р. Нева, разговаряйки за Човека и човешкото под камбанния звън на Исакиевския събор и нежните бели нощи.
Благодаря Ви, Фьодор Михайлович, за всичко, което Вие и Вашите книги ми дадохте!

Изображение: портрет на писателя от Василий Перов, 1872 г.