“Солунските съзаклятници”

Помня първия път, когато се почувствах така. Беше преди доста години, когато за пръв път гледах “Мера според мера” с великия Руси Чанев.
Усетих как нещо в душата ми бушува, кипи и се бунтува. Искаше ми се да грабна манлихерата и да последвам Гоце, Яворов и другите български “херои”, решили да “похарчат” най-скъпото, което имат – живота си, в името на това, в което вярват.
По-късно осъзнах, че това е буйната кръв на дедите ми по майчина линия, която тече във вените ми и ме свързва с тях – българи от Македония, които след Балканските войни (1912-1913 г.) търсят спасение в Отечеството си.
По същия начин се почувствах и снощи, след като с Валка излязохме от “Солунските съзаклятници” .
Ако все още не сте гледали това разкошно представление на Драматичен театър Пловдив, побързайте да поправите този пропуск. Режисьор е Стайко Мурджев. Сценограф Никола Налбантов. Музика Петър Дундаков. Хореография Станислав Генадиев.
Това е едно от най-страстните и емоционални театрални преживявания, на които съм присъствал. Сценарият на Георги Данаилов е, меко казано, разтърсващ.
За капак – блестящ актьорски състав:
Стилиян Стоянов, Елена Кабасакалова, Константин Еленков, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Патриция Пъндева, Венелин Методиев, Борис Кръстев, Маргита Гошева, Климентина Фърцова, Мариана Йотова, Ивайло Христов, Мартин Раков, Симеон Алексиев, Павел Сапунджиев, Златко Шарков.
Костюми и декор – перфектни.
Вократце казано: ако искаш да се насладиш на една история за любовта, свободата, саможертвата и приятелството, пречупени през призмата на българската история, не пропускай “Солунските съзаклятници”.
Нищо чудно, след представлението, да се почувстваш като мен – един от тях.