Иванчо Брегов (неизв.-1876) - забравеният благодетел

Искам да ви запозная с един добър и щедър човек със смело сърце, който днес е някак незаслужено забравен.
Неговото име е Иванчо Брегов – най-големият от братята на Георги Брегов.

ИВАНЧО БРЕГОВ (неизв. – 1876)
“Възрожденската пазарджишка фамилия Брегови днес малко неоснователно е забравена. Туберкулозата покосява живота на повечето членове на това семейство, състоящо се от родителите и осем деца.
Къщата им се намирала в квартал „Чиксалън“, в близост до църквата „Свети Арахангел Михаил“ и била в съседство с тази на хаджи Мито Хаджиатанасов.
Бащата — хаджи Костадин, бил по професия бояджия и имал работилница на „Малкото пазарище“, до Израеловата мааза. По-късно работилницата била превърната в т. н. „Брегово кафене“. Ученици на хаджи Костадин по занаят били Воде Бояджията и Ангел Бояджията.
Жената на хаджи Костадин вероятно е починала рано, защото името й не се е запомнило от живеещите в махалата.
Най-голямо от децата била Нена. Следващият, Иван, учил в местното училище. Като най-голям син той помагал на баща си. Поотраснал, започнал да се занимава с търговия.
Свързва се с търговската фамилия Пулиеви от Карлово, които поддържали кантора в Галац, Румъния. Постъпва при тях на работа и заминава за Румъния.
По-късно се премества в кантората на търговеца Пандели Аврамов oт Свищов, живеещ също в Галац.
В Румъния Иван Брегов попада в средата на революционно настроени българи-емигранти и не остава чужд на техните идеи.
Вероятно в Галац той се запознава и с патриарха на българската революционна идеология Георги Раковски, който посещавал кантората на Пандели Аврамов.
През 1862 г. Иван тръгва с коня на господаря за Белград, предава коня на Раковски и постъпва в Първата българска легия. Зачислен е в седмата десятка. Между проявилите се със своята храброст легисти при защитата на Белградската крепост от турския гарнизон, наред с имената на Стефан Караджа, Васил Левски, дядо Ильо, Спиро от Охрид и др., стои и името на Иванчо Брегов.
След разтурянето на легията Иван Брегов заедно с другарите си Йордан Ж. Планинскн и Тодор В. Иванов моли Раковски да им издаде препоръчително писмо „пред всеки родолюбив българин, което да съдействува за понататъшното устройство в живота.“
Този документ е запазен в архива на Г. С. Раковски. Вероятно с него те се завръщат в Румъния и се установяват в Браила. Тук Иван Брегов започва да се занимава с търговия на дребно и благодарение на своя опит и предприемчивост, успява да си създаде добро материално положение. Неженен, той прибира при себе си братята и сестрите си. Една от сестрите – Добра, той изпраща да учи във Виена, където завършва гимназия.
След Освобождението Добра се сгодява за Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Кирил заминава да продължи военното си образование в Брюксел, Белгия. До женитба не се стигнало, не много след това Добра починала.
По молба на Стефан Захариев, който бил близък приятел на хаджи Костадин, Иван приел при себе си сина му Георги, като се задължил да съдейства за настаняването му в руско учебно заведение. Въпреки усилията на Иван Брегов, това обаче не станало и Георги останал да учи в Галац. При сформирането на българското опълчение, макар и съвсем млад, Георги Захариев е един от първите, които се записват в него.
Без да се включва активно в политическия и културния живот на българите в Браила, Иван Брегов не остава вън от него. През 1872 г. подпомага материално своя другар от легията Васил Друмев за издаването на драмата „Иванко“.
През същата година подпомага парично и своя земляк Василий Чолаков от Панагюрище за издаването на неговия „Българский народен сборник“.
Не забравя и родния си град. През 1875 г. подарява едногодишно течение от в. „Ден“ на женското дружество „Просвета“.
Сломен от болестта, през пролетта на 1876 г., Иван Брегов умира в Браила, където е и погребан.”