Куршум хан в Татар Пазарджик

Куршум хан възниква в Татар Пазарджик през XVI в. и съществува до 1878 г., когато е опожарен.

Според сведенията на проф. Иван Батаклиев, той имал пирамидална форма и заемал пространството между днешните улици „Константин Величков“ от Спортната зала (на север), там се е намирала главната врата на исполинското съоръжение, „Втори януари“ – на запад, „Батак“ – на изток и „Генерал Гурко“ на юг.

Мястото на Куршум хан не е избрано случайно. Той е достатъчно далеч от коритото на Марица, която по това време е една от големите плавателни реки на Османската империя и служи за превоз на стоки, но в същото време достатъчно близко, че да я използва.

Името на хана идва от оловните покривни плочи и кубета, а на турски думата за олово е „куршум“. Сградите в него са двуетажни и заемат площ от 11 570 кв.м.

Османският пътешественик Евлия Челеби (1611-1682) пише за Куршум хан в Татар Пазарджик:

„Керван сараят на Макбул Ибрахим паша, везир на сулант Сюлеймана, е една голяма крепост вътре в града. В него има обор за 2000 камили, конюшня за 3000, 70 – 80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за 200 кьошкове за бедните гости, които се намират над страничните кьошкове от двете страни на големия хан, железни куки на стената за окачване на оръжия и пушки, както и железни халки на стената за окачване на оръжия и пушки, както и железни халки за връзване на жребците.

Летният площад се казва „Гюверджинлик“ (гълъбарник) и е голям. Той е покрит, с едно високо кубе, което е дървено. Около него са летните кьошкове без огнища. Външният харем също е голям площад, послан с бели камъни и може да побере пет хиляди жребци, като да е цариградският хиподром. Тъкмо в средата на този харем има един голям и кръгъл басейн, в който всички проходящи поят добитъка си. В тази страна на харема има един голям имарет (сиропиталище), гдето се дава храна без значение дали гостите са грешници, неверници или пък жестоки хора, щом един път те пребивават тук.

Денонощно всички служещи взимат от кухнята и носят на всяко огнище по една медна тепсия, в която има по един тас житна чорба, по един хляб и по една лоена свещ за всеки човек, а пък за всеки жребец се дава една по една торба храна. Раздаването на храната става след залез слънце. Такова е завещанието и вечната воля на вакуфския завещател. Бог да го прости!

След вечерната молитва свири сигнална музика и железните врати се затварят. При зори пак свири сигнална музика и вратите е отварят, след като се извърши проверка на пътниците. Всяка вечер този керван сайрай се пълни с всякакви хора. В северния ъгъл на външния харем на хана има една дървена кула с часовник, който винаги известява петте времена, (времето за молитва на мюсюлманите) и полунощието.

Благодетелят, виновникът за всичко това е Макбул Ибрахим паша, но когато той бил убит, ханът останал недовършен, тъй като на горният перваз на желязната ханска врата има надпис: „Нека жадните за вода се молят богу за душата на строителя, Айше султан е докарала с богоугодни цели текущата вода“.

Действително стиховете са тъмни и недобре римувани, но най-после такъв е надписът. Каквото и да е, аз вече цели четиридесет години пътувам по отоманските, персийските, арабските, полските и чешките земи, и досега не съм виждал такъв голям хан, да прилича на крепост.“

Куршум хан разполагал и със свой харем. Ханъмите в него са имали за цел да развличат първенците на града, а също така и техните гости, но най-вече войниците на султана, които трябвало да охраняват пътищата и стоките на господаря си. Момичетата не са разполагали със сараи като тези в Истанбул, но се предполага, че са ползвали определени привилегии, но са били далеч от столичния лукс. Как са изглеждали тогавашните жени за развлечение, може само да се гадае, но те са били длъжни да поддържат тялото си чисто, а освен това са ги учили на обноски, както и на женска изкусност в леглото.

За да можете да си представите по-добре животът им, ви предлагаме картини рисувани от художници на базата на описания от харемите в Османската империя от онова време. Вероятно сте забелязали, че Айше е прекарала течаща вода в Куршум хан, лукс който малцина християни можели да си позволят по онова време. Редовите граждани ползвали вода от кладенците в двора.

Кадъните в харема приличали на Шехеразада от арабските приказки в „Хиляда и една нощ“. Някои от тях били християнки, задигнати от родителите си в ранно детство, възпитавани да даряват сладострастие. Но така или иначе притчата за арабската принцеса оживява, за да започне през другата нощ своята нова вълшебна приказка, вплетена като разказ в разказ, безкрайни като самия живот.

При избор на султанска наложница за през нощта султанът е спазвал определен ритуал, изпращайки на избраницата си подарък (най-често – шал или пръстен), разказва дворцовият етикет на Османската империя, всички останали спазвали правилата валидни за султана.

След „поканата“ девойката е минавала през банята, след изкъпването е обличана в най-хубавите си дрехи и придружавана до вратата на спалнята на султана, където е следвало да го изчака и в никакъв случай не бивало да си ляга преди да пристигне той. При влизане на султана в спалнята наложницата пропълзявала до коленете му пред леглото и целувала килима пред нозете му.

На сутринта султанът изпращал богати дарове на наложницата или в харема, ако през нощта с него тя му се е харесала и съответно се е справила добре на държавното ложе.

Текст: PZdnes, 23.01.2016 г.

На снимката: макет на Куршум хан в Татар Пазарджик в Регионален исторически музей-гр. Пазарджик. Автор: Георги Кендеров, кмет на Пазарджик през 1934 г. до 1937 г. Политически затворник след 9.IX.1944 г.

Фото: Блогът на Илия Михайлов