Величко Минеков (1928-2022)

Величко Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.

Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре.

Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев.

От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година.

По-късно преподава във Великотърновския университет.

Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев.

От 1976 г. е В. Минеков е зам.-председател на СБХ.

Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа.

Скулптурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие.

Композициите са лаконични и ясно изградени, с опростена и обобщена масивна монументална форма, с точна характеристика на художествения образ и чувство за архитектоничност на скулптурните обеми.

От 1951 г. редовно участва в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др.

През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. на Венецианското биенале.

Негови творби се намират в много художествени галерии. Негови паметници има в много български градове: ротондата на Централна гара в София, паметникът на Съединението в Пловдив, паметникът на хан Аспарух в Добрич, барелеф и декоративна стена на Людмила Живкова пред училището на нейно име в София, на Иван Вазов в Рим и др.

Умира на 02.08.2022 година.

Снимка и текст: www.bnr.bg