МАРИЯ СУТИЧ (1859-1932) – ЖЕНАТА ОТ ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА НА БЕНКОВСКИ

По повод 147-годишнината от избухването на Априлското въстание (20.04.1876) си спомням за една смела жена, родена в Пазарджик – Мария Сутич (1859-1932)

Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица“ в Татар Пазарджик. Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството.

Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово.

На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което Захари Стоянов описва по следния начин:

„— Запиши, че днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ив. Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята – каза Бенковски на мене тържествено, понеже знаеше, че държа забележки.“

При разгрома на въстанието Мария, или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски съратници към Стара планина.

Между с. Липен и Тетевен Мария е заловена, а Иван – убит. Тя е откарана в мрачните килии на Черната джамия в София. Там прекарва 3 месеца, но само благодарение на застъпничеството на чужди консули и най-вече на чуждото гражданство на мъжа и тя и Иван са освободени.

Останала вдовица след Освобождението, Мария се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. „Кършияка“ в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син, Борис Димитров Овчаров (р. 17 март 1898) и дъщеря, Мара Димитрова Овчарова (р. 26 август 1906).

На молбата ѝ да ѝ бъде отпусната народна пенсия тогавашното правителство отказва. Нещата се променят чак през 1929 г. Тогава, когато Христо Пунев – мъж на нейната племенница, става депутат в Народното събрание. Той поставя въпроса за народните пенсии и всички поборници получили такива. До края на живота си Мария Сутич живее в Пловдив, където умира през декември 1932 г. на 76-годишна възраст.

На името на Мария Сутич е наименувана улица в Белово, а през 2007 г. президентът Георги Първанов открива неин паметник в Пазарджик.