Блог

ЗА ХЕЛОУИН, БЪЛГАРИТЕ И Т.Н.

Аз не припознавам Хелоуин като празник. Той не ме вълнува и не ме докосва. Нямам усещане за него, нито културата на празнуването му. Чуждо ми е и посланието, което носи.

Това обаче трябва ли да ме кара да обиждам хората, решили да го празнуват? Трябва ли да ме кара им размахвам наставнически пръст и да повтарям като папагал тази толкова безумна онлайн декларация:

„Когато американците си сложат мартеници, тогава и аз ще празнувам Хелоуин“?

Не, разбира се.

Мисля, че самата налудничава идея да се сравняват Хелоуин и Денят на народните будители, което кой знае защо става всяка година, е пълна глупост и показва колко много ние, българите, сами подценяваме себе си. Изтласква на преден план отново нашата хронична болест – споделеният ни национален комплекс за малоценност. Все едно да сравняваш стих на Ботев с келтска народна приказка или портрет на Владимир Димитров – Майстора с пластмасова маска на чудовище. Посланията са различни, несъпоставими, несравними.

Денят на народните будители е нещо свято, което ни прави уникални все още. Това е почит и уважение към бащите на българската нация и делото им. Един от онези, малко на брой, мигове в годината, когато би трябвало заедно да си казваме: „Да се знае, да се помни, че България е жива…“.

Това бих искал да ни обединява, а не поредната конспиративна теория, че някой някъде там застрашава традициите ни.

Категорично се разграничавам от всички онези, които назидателно ругаят хората, решили да празнуват Хелоуин.

Кой си ти, че да съдиш и да даваш наклон в живота на другите?! Никой не може да те накара насила да празнуваш нещо насила. Нали? Минаха времената за това. Или така ми се струва?

И няколко въпроса към родителите. Колко от вас намериха време да поговорят с децата си за Деня на будителите? Колко от вас заведоха децата си пред паметника на някой от тях? Колко от вас  обясниха има ли будители и днес? Колко от вас купиха книга на децата си в чест на празника?

Такава е моята истина за Хелоуин, която, както обикновено, боли и е неудобна като стара тясна обувка. И за съжаление в Българския килер тя не е единствената.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *