Блог,  Кино и театър

„ДИАДА“ – ТОЗИ ФИЛМ БОЛИ МНОГО

Финалните надписи на ДИАДА / DYAD movie вече са на екрана. Осветление. В изпълнения до край киносалон е тихо, много тихо. Хората бавно стават от местата си и се обличат. Погледите им сякаш се избягват едни други. Нашите с Валка също. Усещам в очите си сълзи, а в сърцето си гняв и болка.
Искам да изкрещя много силно, че това не е истина, но не знам как и на кого. Не мога да го направя. Крещя без думи в себе си и усещам как ехото се блъска в стените на душата ми се връща обратно. Също като вятърът, който не спира да беснее отвън. А и няма смисъл, защото през годините съм чувал и бил свидетел на не малко подобни истории, макар и не с точно такъв финал, който се стоварва като плесница върху лицето на собственото ти самозабравило се его.
Усещам как ми се повдига от тази дяволска игра, в която и аз участвам вече повече от 24 години. Игра, в която един срещу друг стоят двамата играчи – училището и родителите, настръхнали всеки в своето поле. Дебнат се един друг да не би някой да пропусне да върне топката, която другия му изпраща с всичка сила, проклетата Топка на отговорността, която всички искат по-далече от себе си. Толкова ли е трудно да спрат? Невъзможно ли е, наистина, да я оставят да падне, после да я заедно вдигнат и да я хванат здраво, така че никога повече да не им избяга? Но заедно, като партньори. Не разбираме ли всички, че цената на това зловещо хвърляне на Топката от едното в другото поле винаги и първи плащат децата – най-ценното, което имаме? Кой e виновен за това?
Знам отговорите на повечето от тези неудобни въпроси, които ме заливат един след друг като студени и топли вълни, но ме е срам да ги изрека на глас. Всъщност, отговорът е само един: виновни сме всички, без изключение, макар и по различен начин и в различна степен. Вината обича да сяда на много и различни места.
Ако трябва да се съсредоточа, като почитател на българското кино върху самия филм, мисля че той няма слабо звено. Поне аз не усетих такова.
Двете млади актриси, Маргарита Стойкова и Петра Църноречка, умело са поставени в центъра на сюжета и се справят блестящо. Вярвам, че тези две момичета ги очаква страхотно кинобъдеще.
С таланта си, чара и харизмата си Silvia Lulcheva ❤ и Иван Бърнев – Ivan Barnev ❤ успяват с по една малка роля да кажат толкова много, но това го могат само майсторите от най-висок клас, а те и двамата са точно такива.
Васил Бинев, Цветан Алексиев, Ирмена Чичикова, Жаклин Дочева, Стоян Дойчев допълват по чудесен начин пъзела на този страхотен филм-шамар.
Вече сме отвън с Валка. Продължаваме да мълчим гузно. Най-после слагам предпазния колан на гнева си и успявам някак да промълвя:
– Този филм боли…много.
Тя ме поглежда и пита:
– Нали знаеш какво боли обикновено?
Не казвам нищо, заслушан във вятъра, който тича като луд по широкия булевард и брули голите клони на дърветата, които сякаш прошепват в отговор на въпроса, който оставих да виси във въздуха:

– Истината…

Откъс от филма. Снимка: https://diada-movie.com/

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *