Моят урок от Блага

За всички онези, които не спират да богохулстват срещу българското кино. За всички онези, които не спират да повтарят, че то е „мъртво“, че „вече няма такива филми и такива актьори“ и други подобни – все в този смисъл.

Идете и гледайте Уроците на Блага / Blaga’s Lessons.

Филмът е меко казано „разтърсващ“. Още от самото начало, с първите сцени, усещаш как една невидима ръка те хваща за гърлото и леко започва да те стиска. В очите ти напират сълзи, в сърцето ти опитомена болка, а в душата ти става толкова тихо, че можеш да чуеш как неудобните истини, сред които живеем, се спотайват в гардероба на нашия собствен човешки срам. Толкова сме свикнали с тях, че вече не ни правят впечатление, превърнали са се в нашето „днес“ и „утре“.

Задаваш си много въпроси, на някои от които знаеш отговорите, но се страхуваш да ги изречеш на глас, защото знаеш, че ще те заболи. Истината, освен че често е неудобна като чужда обувка, винаги боли. Също като уроците на Блага – този пореден шедьовър на социална тематика, сътворен от режисьора Стефан Командарев.

В повечето материали, които изчетох по темата, се говори за триумфалното завръщане на г-жа Ели Скорчева в българското кино. Аз не мисля, че тя някога изобщо е напускала неговата Зала на славата. Тя винаги е била и ще остане там, където ѝ е мястото.

Блестящи поддържащи роли на Ивайло Христов, Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Асен Блатечки и разбира се гласът на Герасим Георгиев – Геро, който за мен бе другият основополагащ елемент във филма.

За себе си аз избрах един от „уроците на Блага“, изречен от Розалия Абгарян – младата арменска актриса, която по невероятен начин допълва великата Ели Скорчева: