“ЧУЙ…” – Еди Емирян

“Чуй…” на Еди Емирян е от онзи тип книги, които изчиташ на един дъх. Има такива, слава Богу. Все още…

Погледът ти се плъзга по страниците ѝ като щастливо дете по снежна пързалка, попивайки неподправената и безкористна откровеност, личната позиция, калена от времето и епохите му, и една голяма любов – любовта към Негово Величество Радиото. Именно то става съдба, професионално призвание и кауза на този фин, безкрайно интелигентен и добър човек, какъвто е Еди. Професионалист до мозъка на костите си, който дълги години създава и поддържа стандарт за качество в родната радиожурналистика.

Вниманието ти, чувството ти за естетичност и усещането ти за уважение и прецизност към словото не те оставят на мира ликувайки, докато четеш това истинско “Радичково изречение”, написано с толкова много обич, опитомено разочарование и скромно удовлетворение.

Доколкото познавам Еди обаче, ако сега трябваше да започне да пише наново това свое “изречение” – равносметка, той би го направил по същия начин – с чувство, отговорност, достойнство и увереност в това, което прави, което казва и в което греши.

Приятно слушане [четене]!