• Блог,  Новини

    ВОЙНАТА В НАС

    Зимата беше към края си, но все още отказваше да си ходи. Тропаше упорито с краче като дете, което свири на цигулка и не иска да слезе от сцената на училищно тържество, защото е сгрешило нотите и трябва да започне отначало. Всъщност, в последните години зимите бяха станали доста своенравни и нерешителни. Сякаш забравяха най-важното си задължение – да носят със себе си сняг, който да радва по-добрата половина от човечеството – децата. Розовите изгреви правеха студените все още сутрини малко по-романтични и вдъхваха плах оптимизъм у хората. Те пък вече бяха отегчени от късите сиви дни и дългите студени нощи. Искаше им се да свалят най-после дебелите си дрехи…

  • Блог

    ЕДНА СУТРИН НА Д-Р АТАНАСОВ

    Разказът бе награден с литературна награда от конкурса “Райко Алексиев” през 2023 г.  Зимното слънце вече надничаше иззад панелните блокове на жилищния комплекс. Комините на къщите наблизо равномерно издишваха кълбета дим нагоре към небето под зоркия поглед на полегатите заснежени склонове на планината. По широкия булевард пъплеха първите коли и автобуси със запотени стъкла, а едно голямо куче теглеше на каишка човека си към кварталната градинка. Там явно имаше нещо много важно, което го интересуваше, и то искаше да го провери лично. Кучетата са умни животни. Работници от градската фирма за чистота, натоварени с метли, лопати и найлони, се огледаха на двете страни и пресякоха на „червено“ по средата на…