В Международния ден на детето (1 юни) Ви припомням историите на четири деца, които историята винаги ще помни. В Международния ден нa детето… Татяна Савичева (1930 – 1944) е ученичка, която живее в Ленинград по време на 900-дневната блокада на града в хода на Втората световна война (1939 – 1944). Тя започва да води дневник по време на блокадата в тетрадка, оставена от нейната сестра. В този дневник има само 9 листа, като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини. Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германското нахлуване в СССР на 22 юни проваля техните планове. Всички с изключение на…

За мен е огромна чест, привилегия и отговорност да съобщя, че сборникът ми с разкази „Добър ден, добри хора!“ беше отличен преди малко в раздел „Проза“ от Дружество на писателите – гр. Пловдив  за книги, издадени през 2023 година. Благодаря за високата оценка на литературния критик Емилия Каменова! Приемам отличието с благодарност и смирение и го посвещавам на моята духовна сестра Петя Точкова, която винаги е вярвала в мен и ме е подкрепяла безрезервно през годините. Благодаря на коректора на книгата – моя колега и приятел Ива Сименонова! Благодаря на Иво Сиромахов, който написа предговора! Благодаря на Издателство „Планини“! Благодаря на колегите си от дружеството, на нашия председател д-р Ахавни…

По обяд, на 29-ти май 1453 г., след двумесечна обсада на Константинопол, османците най-после извършват пробив при Керко порта, намираща се между Теодосиевите и Влахернските стени, където вече не достигали бойци за отбраната. Междувременно се разиграл епизодът, описан от Мехмед Нешри, в който тежко раненият Джовани Джустиниани бил изтеглен от боя от своите войници, които също напуснали полесражението. Това довело до пълна дезорганизация на защитата, а когато нарочно подготвени султански войници подели вика „Градът е наш!“, това напълно сломило бойния дух на византииците. В този тежък за Константинопол час, последният византийски император Константин XI Палеолог се сражавал като обикновен пехотинец на първата бойна линия. Виждайки загиващата си империя, вероятно последният…

След първите 20% от „Германия, мръсна приказка“ се чувствам като след челен сблъсък с товарен влак. Може би така се е чувствал самият Виктор Пасков на гарата в Дрезден, докато реанимира собствените си очаквания, надежди и мечти, говорещи немски език, седнал върху куфара си, пълен с книги и сливова ракия от България. Романът е разтърсващ по онзи специфично пасковски начин – със своята безкомпромисна самоирония и безпощаден елегантно-циничен реализъм, който не спестява никому нищо и най-вече на себе си. Откровен, търсещ, неспокоен, истински. Кой знае защо, но се сетих за Франсоа Вийон и стиховете му, от които също улових подобни вибрации навремето. Всъщност, Пасков отдавна ме бе спечелил като свой…

По повод Деня на българската писменост и култура, един много важен за мен епизод с писателя, мой приятел и ментор в писането, Георги Спасов. Вчера (23.04.2024 ) той получи награда за цялостен принос в развитието на културата на Община Пазарджик и статуетката „Кирил и Методий”. За мен беше чест и огромно удоволствие!

За мен е огромна чест и отговорност да съм част от изложбата „Писателите и Пловдив“ на нашето Дружество на писателите – гр. Пловдив Самият факт, че скромният образ е тук – в сърцето на най-стария жив град в света, заедно с моите колеги по перо, ме прави щастлив. Изложбата стана възможна благодарение на усилията и неуморната всеотдайност на нашия председател д-р Ахавни Кеворкян ❤ и финансовата подкрепа на Община Пловдив – Municipality of Plovdiv Посвещавам този свой успех и чувствата, които изпитах, на българския писател, мой приятел и ментор в писането г-н Георги Спасов . ❤️ Той беше първият човек, който преди години повярва в мен, вдъхна ми увереност и…

Помня, че когато преди няколко години бяхме с жена ми в храма на Liverpool FC – стадион „Анфийлд Роуд“, седнах на стола на хер Клоп в залата за пресконференции. Тогава почувствах, че това е едно много горещо място, което не e за всеки. Сещам се за това ден, след като изпратихме с обич и огромно уважение Юрген Клоп, а той показа на всички по света какво означава изразът „да се оттеглиш с достойнство“. Моментът, в който германецът запя името на Арне Слот, според мен, беше исторически. Приличаше на приказка, в която добрият стар горски вълшебник предава вълшебната пръчица на своя наследник, а ехото на вековната гора повтаря името на нидерландеца…

Бях на 18 години, когато за пръв път се разходих по Улица „Консервна“. Помня, че попивах жадно всяка страница от това велико четиво, а от този момент нататък Джон Стайнбек стана един от любимите ми разказвачи, пред когото се прекланям и до днес. Той е един от моите литературни богове и винаги ще бъде. Правя това уточнение, защото съм убеден, че е много важно в какъв момент от живота си се докосваме до дадена книга. Това определя какво и колко ще съумеем да вземем за себе си от нея. То винаги е толкова, колкото можем да усетим и да съпреживеем от текста, колкото можем да поберем и носим в интелектуалната…