Блог,  В училище,  За книгите,  Новини

БОСОНОГИТЕ ХЛАПАЦИ ОТ „ЧИКСАЛЪН“

Както вече обявих, подготвям моята първа поетична книга, но повече за това – когато му дойде времето.

Споделям тук едно от стихотворенията, които ще влязат в нея. То е посветено на 160-годишния юбилей на моето училище – СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик

БОСОНОГИТЕ ХЛАПАЦИ ОТ „ЧИКСАЛЪН“

В съня си тичам с босоногите хлапаци
с ожулените колене и вехти ризи
по улиците прашни край Марица
и пълни с плод черешови градини.

Над нас се рее шарено хвърчило,
а слънцето се смее във косите ни.
Небето синьо също ни се радва.
Това е то – небето на дедите ни.

Зад нас се чува тропот на копита.
Дръгливо конче тегли стар файтон.
Усмихнат кочияш със мека шапка
подвиква често „вардааа“ и „пардон“.

В ръцете стиснали сме захарни петлета
и бързаме от Вароша към Чиксалън,
за да играем на стражари и апаши
във този черно-бял мой градски сън.

Минаваме край църквата „Св. Архангел“,
грижливо приютила нашето школо,
което търпеливо ни очаква,
за да ни дава пак четмо-писмо.

Приседнал в сянката на двора
ни гледа даскалът Тома.
Очите му са пълни с много обич,
сърцето му – с опитомената тъга.

За поздрав махаме смутени плахо,
а после бързо хукваме напред.
От него взехме пламък във душите си
и смелостта да си човек.

Аз тичам с босоногите хлапаци
през вековете и епохите…

Илия Михайлов

Дружество на писателите – гр. Пловдив

Съюз на българските писатели

Снимка: книгата на проф. Иван Батаклиев „Град Татар Пазарджик. Историко-географски преглед“, 1923 г.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *