Блог,  Новини,  Творчески активности

ГЪЛИВЕР

Чета поезията на Вазкен Налбантян отскоро. Малко е да кажа, че съм силно впечатлен от цялата тази дълбока страст, любов и любопитство към живота, събрани в нея.
Всичко това, представете си, ме провокира творчески.
Написах първото си стихотворение, което прочетох преди малко на вечерта в памет на Вазкен Налбантян – мъдрецът, останал завинаги на 50
Без претенции – аз съм прозаик, а не поет, но с обич и огромно уважение от мен за него.
ГЪЛИВЕР
В памет на Вазкен Налбантян
Направих си лодка от спомени.
Издялках весла от мечти.
Приютих ветровете прогонени.
Нарисувах небе със звезди.
Уших си платна от надежди.
Сглобих от стремежа компас.
Изплетох въжета от смелост.
Подредих от съмнения такелаж.
Скрих в ръкава си лъчите на слънцето.
Задържах с дъха си море.
Разгърнах атласа с илюзии
и намерих “кога?” и “къде?”.
Вдигнах котва и погалих вълните.
Пожелах си да стигна до “там”.
Вперил поглед в безброя на дните,
неочакващ, незнаещ и сам.
03.05.2024 г.
Балабановата къща, Стария град, Пловдив

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *