Сараевските Ромео и Жулиета

Спомням си днес за “Сараевските Ромео и Жулиета” – Адмира и Бошко.
14 месеца след началото на обсадата на Сараево, по време на Гражданската война в Югославия, бошнячката и сърбинът, които са заедно още от деца, опитват да избягат от града. Платили са 18 хиляди марки на посредник, който да подкупи сръбските снайперисти да не стрелят по тях.
На 18 май 1993 г., през нощта, Адмира и Бошко тръгват да прекосят река Миляцка по моста Връбаня, но след като стигат средата на моста, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е убит на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва. Така двамата остават да лежат непогребани цели шест дни – от 18 до 24 май 1993 г. и никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере и погребе.

Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ сръбски войници успяват да се промъкнат само на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. През април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.
Обсадата на Сараево през 1993 г.: трагедия, продължила 1395 дни, с 11 хиляди убити, от които 1600 деца, над 60 хиляди ранени.
Години по-късно Георги Бърдаров написа своя разтърсващ роман “Аз още броя дните”, посветен на тази история.