Улица “Консервна” (1945) – Джон Стайнбек

Бях на 18 години, когато за пръв път се разходих по Улица “Консервна”. Помня, че попивах жадно всяка страница от това велико четиво, а от този момент нататък Джон Стайнбек стана един от любимите ми разказвачи, пред когото се прекланям и до днес. Той е един от моите литературни богове и винаги ще бъде.
Правя това уточнение, защото съм убеден, че е много важно в какъв момент от живота си се докосваме до дадена книга. Това определя какво и колко ще съумеем да вземем за себе си от нея. То винаги е толкова, колкото можем да усетим и да съпреживеем от текста, колкото можем да поберем и носим в интелектуалната си раница в дадения момент.
От тази гледна точка, според мен, възрастта е определяща по отношение на опита и фините настройки на душата, с които улавяме литературните вибрации около себе си. Някои от тях – по-силно, отчетливо и явно, а други – по-слабо и откъслечно.
Три десетилетия по-късно, воден от своята читателска мисия “Препрочитам Джон Стайнбек”, отново съм в Монтерей, на брега на Тихия океан, с Док, Ли Чун, Мак и момчета. Шляем се безцелно покрай “Мечешко знаме”, “Палас”, Западната биологична и “Хедиондо”, а край нас подтичва Дарлинг, размахвайки щастливо опашка насам-натам.
Отново съм в Света на Стайнбек – някъде там, в окъпаната от слънчеви лъчи Калифорния, където всичко е много по-истинско, по-чисто и ненатрапчиво откровено. Също като уискито с марката “Стари кецове за тенис”, което отдавна вече не съществува.
И първият път, когато прочетох книгата, така и сега, си дадох сметка, че това е истински тълковен речник на Приятелството. Прелиствайки го, съзнавам колко много думички от него познавам, колко много от тях съм забравил по една или друга причина, и колко много още трябва да науча.
Защото вярвам, че ако искаш да бъдеш богат с приятели, необходимо е първо ти да се научиш да бъдеш богатство за своя ближен.
А приятелство, както е известно, е много неща, събрани заедно: доверие, обич, общи спомени и отговорност пред настоящето – безценен товар, който винаги трябва да бъде споделен по възможно най-честния начин поне между двама души.
Ако се съмнявате в това, разходете се и вие там – по Улицата на консервните фабрики, намерете Док, Мак и момчета и ги попитайте. Те със сигурност имат много какво да ви разкажат.
Пет звезди от мен в Goodreads, макар че те са крайно недостатъчни, когато става дума за Стайнбек и неговото творчество.