В ПАМЕТ НА ДЖОН ЛЕНЪН (1940 – 1980)
Помня студеният ноемврийски ден, в който с Valantina кацнахме на Liverpool John Lennon Airport, а вече нямах търпение да се потопя в харизмата на Ливърпул, за която бях чел толкова много и бях мечтал страстно през годините.
Бръснещият вятър на Мърсисайд сякаш режеше като с нож всичко по пътя си, превръщайки мътните води на р. Мърси във вълни, които се разбиваха една след друга в доковете на Royal Albert Dock Liverpool.
Въпреки това около себе си виждах щастливите зачервени от студа лица на хората по улиците – местните скаузъри и всички онези, дошли в града като гости, за да си тръгнат от него като приятели.
Първата ни спирка беше The Cavern Beatles – мястото, откъдето беше започнала една легенда – The Beatles
Имах чувството, че влизам в Светая Светих. Стъпвах бавно, с благоговение и жадно се оглеждах наоколо. После поспрях за миг, затворих очи и усетих как настръхвам.
Успях да прошепна:
– Представяш ли си Валка, може би в момента стъпваме по стъпките на Джон, Пол, Джордж и Ринго? Те са били тук, свирили са, пили са бира, били са щастливи и са обичали…
След това от някъде чух първите акорди на „Imagine“ и самият глас на Джон:
„Може би ще кажеш, че съм мечтател, но аз не съм единственият…“
Да, не съм единственият…
