Апостола сме ти, аз, всички ние
Апостола е на всички. Апостола е навсякъде. Той е дори в най-отдалеченото кътче на Земята, където някой говори, мисли и се чувства българин: край р. Темза, до Ниагарския водопад, по улиците на Буенос Айрес или операта в Сидни.
Апостола е тук в нашата – негова България. Навсякъде около нас.
Носи го в себе си първокласника, който сутрин отива с майка си на училище и палаво скача във всички локви, които срещат по пътя си.
Апостола живее и в намръщената продавачка на билети на касата на гарата, която чака с нетърпение да свърши смяната ѝ.
Пенсионерът, който бавно ситни с бастун в ръка по улицата също го пази в сърцето си.
Но Левски не е само наш, защото с идеите и делото си той отдавна принадлежи на света.
Апостола сме ти, аз, всички ние – неговите наследници. И колкото по-често си го припомняме, толкова по-лесно ще бъдем това, което най-добре умеем – себе си.
